Масонството е огнище за всички онези духове, чието най-съкровено

усещане държи на единството на човешкия живот. Целта на масонската

работа е да превърне това най-съкровено усещане, доколкото е възможно,

в ясно и обмислено познание и тази цел се постига чрез ред в чувствата и

обогатяване на представите.

Това е цитат от предговора на новоиздадената книга „Масонството като изкуство на живота“. Автор на книгата е д-р К. Н. Щарке.

Сегашното издание е второ за книгата. За първи път тя е издадена през 1919 г. от д-р Христо Аджаров, основател и първомайстор на първата пловдивска ложа – „Слънце“.  Сега Ложа „Слънце 1921“ преиздава съчинението на Д-р Щарке в памет на Христо (Тинко) Аджаров, внук на Д-р Аджаров и дългогодишен Оратор на ложата.

Кратка история на едно съчинение

Книгата  „Масонството като изкуство на живота“ е написана по повод на обявения през декември 1908 г. конкурс от Дружеството на германските масони. Дружеството определя награда от 1000 марки за най-доброто съчинение на тема: „Смисълът на масонската идея за хуманност (човещина)“. Съчинението е трябвало да бъде с обем най-малко две и най-много пет печатниколи и да разпространява в самото братство и извън него истински и ясни представи за присъщата на масонството идея за хуманност. През  ноември 1910 г. д-р Щарке предава съчинението си и то е отличено, заедно с конкурсния труд на Лудвиг Келер, като наградата се поделя между двамата.

Книгата на д-р Щарке бързо става популярна в цяла Европа.

„Моето съчинение се роди от сърцето и най-

точно бих се изразил с мотото:

Това, що от дедите свои наследяваш,

спечелвай го, за да го притежаваш“, казва д-р Щарке.